Т Р Е Т И Я Т П ЪТ
/ОБНОВЛЕНИЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА/
Този реферат е изграден върху книгата на Антани Гидънс “Третият път”. Книгата на Гидънс се разглежда като принос към дебата за бъдещето на социалдемократическата политика, който по настоящем се води в много страни. Основанията за този дебат са очевидни - разпадането на”консенсуса на благоденствието”, господствал в индустриалните страни до края на 70 – те години, дискредитирането на марксизма и дълбоките социални, икономически и технологически промени, които предизвикват всичко това. Въпросът днес е дали социалдемокрацията може да оцелее кото специфична политическа философия. Социалдемокрацията не е загубена кауза. Тя може не само да оцелее, но и да просперира както и на иделогическо, така и на практическо равнище. Това може да стане само ако социалдемократите са готови да преосмислят свойте предишни възгледи много по задълбочено, отколкото повечето са го направили до сега. Терминът “Третият път” няма особено значение сам по себе си. Този термин е използван често в предходната история на социалдемокрацията. В книгата на Гидънс терминът е използван, за да насочи към социалдемократическото обновление – настоящият вариант на периодичното преосмисляне, което социалдемокрацията е трябвало да осъществява твърде често.
Фундаменталната цел на политиката на третия път трябва да бъде да помага на гражданите да ориентират развитието си през големите революции на нашето време : глобализацията, промените в личния живот, отношението ни към природата... Политиката на третият
път трябва да изгражда позитивна нагласа към глобализацията - но и това е решаващо само като феномен в много по щирок обхват от глобалния пазар. Социалдемократите трябва да критикуват икономическия и културния протекционизъм - територията на крайната дасница, като разглеждат глобализацията кото заплаха за националното единство и за традиционите ценности. Икономическата глобализация несъмнено може да има деструктивен локален ефект, но протекционизмът не е нито благоразумен, нито желателен. Дори да проработи, той би създал свят на себични и вероятно непримирими помежду си икономически блокове. Политиката на третия път не трябва да отъждествява глобализацията със сляпо одобрение на свободната търговия. Свободната търговия може да бъде двигател на икономическото развитие, но като се има предвид разрушителната власт на пазарите в социално и в културно отношение, трябва винаги внимателно да се изследват нейните по–широки последици.Политиката на третия път трябва да запази дълбокия си интерес към социалната справедливост приемайки, че кръгът въпроси, които надхвърлят разделението ляво-дясно, е по
–голям от преди. Равенството и свободата на индивида могат да си противоречат, но и егалитаристките мерки често увеличават обхвата на достъпните за индивида свободи. За социалдемократите свобода трябва да означава автономност на действията, което на свой ред изисква участие в по–широка социална общност. Изоставяйки колективизма, политиката на третия път търси ново взамоотношение между индивид и общнст, предифиниране на правата и отговорностите.Мотото на новата политика би могло да бъде : няма права без отговорности. Правителството има цял куп отговорности към своите граждани, както и други, включващи защитата на уязвимите. Но класическата социалдемокрация беше склонна да се отнася към правата като към безусловни искания. С разрастването на индивидуализма трябва да дойде увеличаване на задълженията от страна на индивида. Помощите при безработица трябва да пораждат задълженията активно да се търси работа и правителството трябва да се погрижи системата на социални помощи да не спъва активното търсене на работа. Като морален принцип империтивът “няма права без отговорности” трябва да се прилага не само към получателите на социални помощи, а към всички. Изключително важно е социалдемократите да подчертават това, защото в противен случей горната максима може да се смята като приложима единствено към бедните или към нуждаещите се - както е склоннна да я разглежда политическата десница.
Една втора максима в днешното общество трябва да бъде да няма авторитет без демокрация. Десницата винаги се е позовавала на традиционните символи като на първостепнни средства за оправдаване на авторитета, било то в рамките на нацията, на правителството, на семейството или на други институции. Мислителите и политиците с десни убеждения твърдят, че без традиционни форми на защита авторитетът се разпада – хората губят способноста да различават добро и зло. Следователно демокрацията е само частична. Социалдемократите трябва да се противопоствят на този възглед. В общество, където традицията
и обичаите са загубили своята власт, единственият път за установяване на авторитет е чрез демокрация. Новият индивидуализъм не подкопава неизбежно авторитета, а изисква той да бъде преосмислен на основата на активноста или на реалното участие.
ЦЕННОСТИТЕ НА ТРЕТИЯ ПЪТ СА :
Равенство
Защита на уязвимите
Свобода на формата на автономност
Няма права без отговорности
Няма авторитет без демокрация
Космополитен плурализъм
Философски консерватизъм
09.03.2002г., София
Подготвил : Костадин Вачев