ОБЯВИ ЗА ДОКТАОРАНТИ
|
|
За учебната година 2011/2012 за Института по астрономия с НАО са утвърдени следните докторантури:
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
До 28.10.2011 г. кандидатите ще бъдат уведомени писмено за допускането им до конкурса. Конкурсният изпит по специалността ще се проведе в периода от 5 до 9 декември 2011 г. Изпитите по чужд език ще се проведат от 15 до 20 декември 2011 г. За справки – Институт по астрономия с НАО, бул.“Цариградско шосе“ №72, тел. 974-19-10 и 979-59-37 или в ЦУ-БАН, ул.“15 Ноември“ №1, стая 310, тел. 979-52-60 и 986-17-34. Анотации: ДИНАМИКА НА ОПТИЧЕСКИТЕ СВОЙСТВА НА МАРСИАНСКАТА АТМОСФЕРА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999- 2005 ГОДИНА предложена от доц. д-р Борис Петров Комитов Целта на проекта е да се изследва динамиката на оптическите свойства /оптическата плътност/ на марсианската атмосфера по данни от прибора THEMIS (Thermal Emission Imaging System) , работил на борда на орбиталния модул на космическата сонда MGS (Mars Global Surveyour) между 1999 и 2005. Същите данни са свободно достъпни и са изтеглени от уеб-сайта на MGS, включително и софтуера за първичната обработка но данните. Последните представляват набор от цифрови изображения /карти/ на около 50 параметъра на марсианската повърхност и атмосфера, получени с помощта на споменатия уред през среден интервал от около 0.7 земни денонощия. Основните задачи са свързани с изучаването на динамиката на праха в атмосферата на Марс, обстоятелствата за възникване на прашните бури и др. едромащабни явления в марсианската атмосфера – тяхното ареографско разпределение, връзки с параметрите на подстилащата повърхност , активните процеси на Слънцето и свързаните с тях явления в междупланетното и околомарсианското пространство, потенциални ефекти , свързани с най-далечните части на опашката на земната магнитосфера по време на противостоянията през изследвания период. Решаването на различните задачи в рамките на предлагания проект включва анализ на временни редове, проверка на статистически хипотези и построяване на статистически модели посредством корелационно-регресионен, дискриминантен и дисперсионен анализ, физически модели на процеси в атмосферата на Марс и на неговата повърхност. Астрономическо приборостроене и управление на процеса на набюдение (за кандидат с инженерно образование) Предложена от доц. д-р Георги Петров С решение № 692 от 21 септември 2010 година МС на Р. България прие Национална пътна карта за научна инфраструктура. Научната инфраструктура (научен комплекс) се определя като научно оборудване, съоръжения, бази данни, крупни компютърни мрежи, специализирани научни лаборатории, уникални природни и географски ресурси и услуги, необходими на научната общност, за да провежда модерни, висококачествени и конкурентни научни изследвания, трансфер, обмен и защита на научното знание. „...Работна група от експерти от различни организации – Българската академия на науките, университети; Национален съвет за научни изследвания; неправителствени организации, министерства и българските делегати към Европейския форум за научноизследователски инфраструктури селектира получените предложения по тематични направления, окрупни, където е възможно допълващи се институции и предложи следните мрежи за валидиране от международни експерти: ... Регионален астрономически център за научни изследвания и обучение...(РАЦИО)“. Едно от направленията, залегнали в обосновката на РАЦИО е „...Необходимост от модернизиране на съществуващата уникална инфраструктура и обновяване на техника за наблюдение и за контрол над телескопите, в т.ч. и роботизиране на процеса; изграждане на електронна инфраструктура и оптични кабели за свързване към академичната мрежа и гигабитовата мрежа GEANT, конструиране на робо-телескопи...“. Необходимите знания и умения за тези специфични изисквания не се получават само в един ВУЗ и по своя характер са интердисциплинарни, но с основа – инженерна насоченост. Предполага се бъдещият докторант да се обучава и в друго ПНЗ на БАН – напр. ИЕ и в съответен факултет на ТУ-София. ИА с НАО по същество е единствената институция в която може да се проведе цялостното обучение по такава широка тематика поради уникалната за България апаратурата и методиката на изследване. ИА с НАО вече има опит в подготовката на кадри с широка насоченост – вече беше проведено подобно обучение на инженер с интерес в областта на радиоастрономията, който беше отчислен неотдавна с право на защита. Физическите характеристики на оптическата променливост на активни галактични ядра като средство за изучаване на природата на централния източник Предложена от доц. д-р Румен Ст. Бачев Предметът на предлаганата тема за дисертационен труд е съсредоточен върху изучаването на променливостта на активните галактични ядра и сходни акретиращи източници. Доколкото природата на променливостта на тези обекти не е докрай изучена, темата е една от актуалните в съвременната астрофизика. Още повече, че според съвременните разбирания, активността на галактичните ядра е неразривно свързана с процеса на цялостното възникване и еволюция на галактиките. Акцентът, който обаче ние ще поставим, е не толкова върху разбирането на причините за променливостта, колкото до това как самата променливост може да бъде използвана за изучаването на физическите характеристики на активното ядро. В частност, изследването на времевите закъснения на измененията в различни дължини на вълните може да се използва за построяването на теоретични модели за радиалното разпределение на температурата на акреционния диск, и респ. – за изучаването на свойствата на самия акреционен диск. Предлаганата тема ще бъде базирана върху теоретични изследвания и наблюдателен материал, който може да бъде получаван на телескопите на ИА с НАО. Ще се използват и наблюдателни данни в рентгеновата и далечната ултра-виолетова област, като за тях ще се кандидатства при необходимост за наблюдателно време на орбитални обсерватории. Търсене на нискоразмерен хаос във времевата променливост на акретиращи обекти Предложена от доц. д-р Румен Ст. Бачев Предметът на предлаганата тема за дисертационен труд е съсредоточен върху изучаването на променливостта на активните галактични ядра, рентгеновите двойни и сходни акретиращи източници от гледна точка на т.нар. Теория на хаоса. Темата е по същество интердисциплинарна и обединява актуални направления в съвременната астрофизика и нелинейната динамика. Методите на теорията на хаоса ще се прилагат при изследване на кривите на блясъка на избрани акретиращи обекти. Ще се изследва както оптическата променливост, така и променливостта в рентгеновия диапазон. Наблюдателните данни ще се получават от телескопите на ИАНАО-БАН, от публични архиви на орбитални обсерватории (RXTE, XMM, Chandra) и от големите синоптични обзори (Kepler, Corot, Gaia), част от които се очаква да започнат да работят в близко бъдеще и да предоставят нова и уникална възможност за такъв тип изследвания. Използваните методи ще помогнат за изграждането и тестването на теоретичните модели на процеса на акреция; в частност те могат да дадат информация за свободните параметри, които управляват акреционния поток. Ще се изследва и промяната в броя на тези параметри в зависимост от типа изследван обект или състоянието, в което се намира. Очаква се от потенциалните кандидати да имат определено ниво на теоретична подготовка и опит с обработка на наблюдателни данни. Взаимодействие на кометната плазма с междупланетната среда Предложена от доц. д-р Таню Бонев В съвременната епоха анализът на кометната йоносфера и магнитосфера е базиран както на панорамни изображения, получавани с наземните телескопи, така и на измервания на място от космически станции. В отдел „Слънце и Слънчева система” на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) към БАН има наблюдателен материал подходящ за започване на работа по темата. В рамките на докторантурата се предвижда усвояване на методите за обработка на изображения, изучаване на механизмите на йонизация в кометната кома и на ускорението на йоните в плазмената опашка. При необходимост ще бъдат получени и допълнителни наблюдения с 2-метровия телескоп на НАО и специализирана апаратура към него, разработена специално за наблюдения на комети. Темата е особено актуална, вземайки предвид че през 2014 година космическата станция Rosetta ще достигне своята цел, кометата Чурюмов-Герасименко. На борда на станцията има няколко прибора за измерване на магнитните и електрически параметри на средата около ядрото на кометата (електронна и йонна концентрация, състава на йонизираната компонента, магнитното поле). Тези стойности, измерени локално, in situ, ще бъдат използвани при описание на глобалната (едромащабната) картина на плазмената опашка, наблюдавана с наземните телескопи. От кандидатите се изисква да имат завършено висше образование по физика, химия или математика. Владеенето на английски език ще позволи на докторанта работа с литературата от самото начало. Изисква се компютърна грамотност, надвишаваща познаване на Windows и компонентите на Микрософт Офис. Познаването на методи за обработка на изображения както и основни познания по компютърно моделиране на физични явления и процеси са предимство. |